7⁰⁰€

Синопсис
Филмът проследява отражението на Чернобилската ядрена авария в България чрез разказите
на хора, които са били пряко въвлечени в събитията в периода 1986-1987 г. Учени, лекари и
военни говорят от първо лице. Техните свидетелства се допълват от архиви, публикации и
документи.
Разказът започва с 1986 г. – моментът, в който информацията е ограничена, а решенията се
отлагат. Правителството е неподготвено за последици от такъв мащаб. Аварията се случва в
Съветския съюз – система, в която подобно събитие дълго време се пропагандира за
невъзможно. Това допълнително забавя реакцията. Страхът да се оспори официалната
партийна линия надделява и част от оценките за риска, както и предложените мерки за
защита, остават неизказани или не достигат до обществото.
Подготвени специалисти предлагат конкретни мерки за защита, но те не срещат подкрепа от
официалната власт. Изключение прави Българската армия, където се прилагат
противорадиационни действия и хиляди млади войници са предпазени.
Липсата на навременни решения води до тежки последици – замърсени фуражи, радиация в
млякото и месото, риск за населението. Учените предупреждаваха, че ще се получи втори, по-
висок пик в дозовото натоварване на хората, ако не се унищожат замърсените фуражи. Това,
което през 1987 г. ще бъде наречено „Българският Чернобил“, не е едно събитие, а процес,
който достига до всеки дом.
След 1989 г. темата излиза наяве. Започват да се показват истинските размери на трагедията от
радиоактивното замърсяване в България чрез дискусии, изложби и конференции, публикации.
Българското общество търси отговорност за премълчаната истина. Наред с анализа обаче се
появяват слухове и манипулации. Паниката около предаването „Ку-ку“ през 1991 г. показва
колко лесно страхът може да бъде върнат – този път без реална заплаха, но с реални
последствия от паника и отчаяние. От безразборно пиене на йодни препарати и отново
непотърсена отговорност.
Тези събития имат отражение и върху развитието на българската ядрена енергетика.
Доверието е разклатено, а решенията за бъдещето ѝ започват да се вземат както от вън, така и
под силен обществен и политически натиск. Темата излиза извън експертния кръг и се
превръща в обществен спор и политически манипулации.
Филмът проследява този преход – от мълчание към говорене, от липса на информация към
свръхреакция. И показва нещо съществено: знанието е съществувало, но не е било използвано
навреме. Най-опасното не беше радиацията, а мълчанието.
Остава въпросът – направихме ли си изводите и как бихме постъпили днес?

Кино Форум
Тел: 072 393 555
Адрес: бул. България 5, гр. Ботевград